Денят беше топъл. Април почти отминаваше и часът по История на Магията със сигурност не беше точно най-забавното място за пребиваване в това топло време. Щеше му се да отиде да изкачи връх, да се разходи из Лондон, да пътува в провинцията, да отиде на морския бряг. Приключенстваше му се.
Ремус Лупин стоеше на предния чин и прилежно си водеше записки, въпреки че отегчението започваше да проличава на лицето му. До него Питър спеше и похъркваше в такт с монотонното бърборене на професор Бинс. Обърна се към Джеймс. Потър се прозя и се усмихна на Лили, която му хвърляше откраднати погледи от другия край на стаята.
Времето сякаш течеше три пъти по-бавно. Чуваше толкова отчетливо перото на Лун по листа, дишането на всеки един в стаята, скърцането на столовете, вятъра през отворения прозорец в коридора, чуруликането на птиците в Забранената гора, шумоленето на учениците. Прашинките във въздуха трепереха с напрежение. И точно тогава го озари – Нещо щеше да се случи. Нещо много много важно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар